Частично (кратко) резюме на темата

Според съвременниците Рузвелт бил ужасно аристократичен. Считало се, че е високомерен. Вестниците обикновено го публикували само с една негова снимка – с цилиндър, пенсне и кисела, презрителна гримаса.

В действителност изразът на прекалено самоуверен политикан прикривал израза на честолюбивия, уязвим и срамежлив млад човек. Той искрено понякога отклонявал поканата да произнесе реч, позовавайки се на неумението си да говори пред хората. Той бил прекалено настойчив по отношение на дреболиите в словестните двубои в Сената.

Политическият образ по време на двегодишното му участие в Сената остава неопределен. Той се изказва в подкрепа на правото на глас на жените, борил се е за доставяне на по-качествено мляко за децата в бедните семейства, бил против ограниченията на работната седмица за младежите.

1912 г. е забележителна с първото изказване на Рузвелт с политико-философски характер, в което се опитал да обясни причините за широкото недоволство и за разцвета на радикалните идеи в Америка. Той отбелязал, че „конкуренцията е полезна само до определен момент. Сега ние трябва да се стремим към сътрудничество, което започва оттам, където свършва конкуренцията”. Франклин съзнателно избягвал социалистически термини, затова предпочел да нарече сътрудничеството – “по-скоро борба за оцеляване на обществото, отколкото за свобода на личността”. С такава галантна терминология той представил конфликта между монополите и народа.

Пълен преглед ...