Частично (кратко) резюме на темата

Наполеон станал неограничен господар на Франция, на него се подчинявали почти цяла Италия, част от германските държави, Белгия и Холандия. За по-нататъшните му грабителски планове обаче било необходимо да съкруши и могъществото на Англия.

През 1803 г. войната с Англия се възобновила и продължила до самия край на управлението на Наполеон.

На 18 май 1804 г. с указ на сената Наполеон бил обявен за император под името Наполеон І. На 2 декември той бил тържествено коронясан.
Вследствие на тези действия се изменили обстановката и битът на двора, както и на цялата военна и чиновническа върхушка. Появила се нова аристокрация, която придобила не само титли, но и имоти както във Франция, така и в завоюваните страни. Властта се съсредоточила в ръцете на императора. За затвърдяване постиженията, изгодни за едрата буржоазия, и за юридическо оформяне на вътрешната политика на Наполеон били изработени и приети Граждански кодекс (1804), Търговски кодекс (1808) и Наказателен кодекс (1811), наричани с общото название Наполеонов кодекс, който, вместо да бъде прогресивен, за самата Франция той започнал да свидетелства, че революцията е завършила. В сравнение със законодателството на Френската революция Наполеоновият кодекс по отделни въпроси бил крачка назад. Жената си оставала абсолютно безправна, “незаконните” деца били лишени от наследствени права. Законът Льо Шапелие (1791) си оставал в пълна сила. В допълнение към него били въведени “работнически книжки”, в които господарят можел да пише, каквото му е угодно, ако по една или друга причина не иска да допусне устройването на работника на друго място, а без книжка било невъзможно да се получи работа. Търговският кодекс съдържал редица разпоредби, осигуряващи интересите на борсата и банките. Наказателният кодекс въвел отмененото от революцията наказание с камшици и жигосване с желязо и запазил смъртното наказание.

Пълен преглед ...