Частично (кратко) резюме на темата

Икономическата несамостоятелност на младежите, господстващите патриархални норми на поведение, установени и предавани по традиция, обясняват защо важни въпроси от личния живот – като избор на професия, встъпване в брак, се решават от възрастните. Особено важно било сродяването с добър род, схващан не само като богат, но и с определени морални качества на неговите членове: честност, трудолюбие, скромност. Бъдещата снаха трябва да бъде също работлива, скромна, здрава, хубава, добра.

Годежът обикновено се предшества от допитване или т.нар. малък годеж. Момъкът и неговите родители изпращат свои доверени хора в дома на девойката, за да разберат какво е отношението на родителите й и на самата нея за сродяване на двата рода. Това посещение има таен характер, защото не се знае какъв ще бъде отговорът. Момковите пратеници, наричани в отделните области на страната с различни имена: годежари, женихли (Мизия, Добруджа), момари (Родопите), пращелници (Тракия) и т.н. отиват у момини вечер. Влязат ли в къщи, те сядат първо до огнището и разравят огъня с маша – да се разгори огънят, за да се запали и момата за момъка. Едва тогава се завързва диалог между представителите на двата рода, който често пъти има иносказателна форма. Разиграва се истинско драматично действие, при което гостите изпълняват ролята на купувачи, а домакините на продавачи. Те се пазарят за юница или търсят изгубена телица, съобщават на момини, че сокол е дошъл да търси соколица или яребица. Разнообразни са символите, чрез които се разкрива целта на посещението, и смисълът е ясен. Родителите на девойката не дават обаче така лесно съгласието си. В нормите на общоприетото се счита момковите пратеници да бъдат връщани поне веднъж под предлог, че трябва да се помисли. Крайното съгласие на моминия род се отбелязва с размяна на дарове и се оповестява с изстрел на пушка, пие се ракия, която носят сватовниците – обред, който закрепя постигнатото споразумение.

Пълен преглед ...