Ключови думи и изрази:
традиционно българско жилище, двор, обор, хамбар, сайвант, плевня, мазе, баня, Възраждане, етнография, Сарафкина къща, зимник, керемиди
 |
| Частично (кратко) резюме на темата |
Обособяването на отделните семейства като самостоятелни икономически звена, разпадането на семейните задруги и развитието на занаятчийството и търговията пораждат нови типове жилищни сгради: земеделско-занаятчийски, жилищно-занаятчийски и жилищно-търговски. Новите жилища, рожба на възрожденските промени, запазват някои от белезите на “народното жилище”, но са качествено различни от него по предназначение, композиция и художествена форма. Различен е и механизмът на тяхното изграждане – строят се от майстори професионалисти, които внасят в тях елементи, присъщи на строителната школа, към която принадлежат. Композиционната им схема се усложнява, увеличава се етажността им (два, три, а при наклонен терен и повече етажи), в нея се включват полуоткрити пространства, наричани “чердак” или “потон” и използвани за нуждите на домораслото манифактурно производство, или при богатите жилища само за отдих и посрещане на гости през горещите летни дни. С развитие на градския живот тези, надвесени над зеленината на вътрешните дворове, украсени с цветя, пространства, естествена връзка между градината и жилището, изчезват и къщите в големите градове се изолират от природната среда, за да станат типологично сходни с европейските жилища, чието влияние става все по-осезаемо.