Частично (кратко) резюме на темата

Българската национална доктрина се ражда и развива до голяма степен като дело и на македонските българи. Като се започне от Паисий Хилендарски и се стигне до инж. Христо Станишев, председател на Върховния Македоно-Одрински комитет, Кирил Христов, председател на Илинденската организация (баща на големия български бас Борис Христов), и Васил Хаджикимов са все македонци, милеещи за общото българско отечество.

Много историци и социолози отговарят категорично, че водещи през двете световни войни са етническите колебания по т.нар. македонски въпрос, по отношение националните приоритети на България. За историците нация без национални идеали е тяло без душа. Националните идеали са звеното, което обединява духовно; па ако щете и идейно отделните индивиди в нацията, насочва волите им към една и съща цел и по този начин осигурява не само тяхното сцепление и единение, но и правилното, целесъобразно ползотворно изразходване на националната енергия.

Историята сама посочва българските национални идеали: освобождението на поробените българи - обединението на цялата българска нация. Поне в това отношение, изхождайки от условията, всред които се създаде, закрепва и разви българската държава, няма защо да се лутаме из облаците, за да ги търсим и създаваме. Те сами ни се налагат и не можем ги избягна, защото са живи части, откъснато от тялото на общото отечество - майка България, заковани на кръстта, из долините на Македония, Тракия и Добруджа, накъдето ни зоват не само силите на истината и правдата, но и на историческото право, осветено от вековете и кръвта на три войни.

Пълен преглед ...