Частично (кратко) резюме на темата

От 2 до 6 април 1956 г. в София се провежда пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия, на който се развенчава култа към личността на Сталин – респективно на Вълко Червенков в България. Счита се, че с Априлския пленум започва т.нар. процес на “размразяване”, т.е. на либерализация на политическия режим, чрез която се преодолява авторитаризма в държавния живот и се слага началото на важни икономически промени. Април 1956 г. стига до основополагащ мит за българското общество, който и до ден днешен работи инстинктивно и автоматично не само с оглед на положителните си, но и изцяло с негативираните си стойности. Като всеки мит април `56 е в плен на различни идеологии, използващи го за себе си; утвърждавайки го или отричайки го, те всъщност губят истинския смисъл на процесите, разгъващи се под неговата маска.

Какво всъщност се случва на Априлския пленум от 1956 година? След смъртта на Сталин начело на СССР и КПСС застава Никита С. Хрушчов. На ХХ-ия конгрес на КПСС той произнася доклад, озаглавен “За култа към личността и последиците от него”, в който развенчава Сталин и водената от него тоталитарна и античовешка политика. Разбира се, докладът не стига до анализиране дъното на тоталитарните механизми, но във всички случаи е “размразяване” на една патологична обществена система, стигнала наистина до абсурдна безчовечност. Този доклад, по решение на Априлския пленум, е четен и разискван сред всички първични партийни организации в България, както и сред безпартийните, като пример за “голямата” сила на КПСС, “благословила” малка България и тя да развенчае своите култове към личността. Оглавяващият тогава Българската комунистическа партия Вълко Червенков е човек на Сталин. Подготвилият и организирал Априлския пленум Тодор Живков е човек, успял да спечели доверието на Хрушчов и въпреки че вдъхновението на Априлския пленум идва от друго място, от СССР, то той успява да свърши достатъчно за времето си.

Пълен преглед ...