Частично (кратко) резюме на темата

В епохата на Възраждането в културния модел на народността настъпват съществени промени. Изменените политически и социални предпоставки подтикват процеса на формиране на нацията, а освобождаването на другите балкански народи от османското владичество подхранва надеждите за скорошно освобождение. Пространствените представи на българите се подхранват от посещенията им в страните на Средна Европа и Русия, представите им за представителна църква се свързват с куполните сгради, видени “в далечните страни”, които са опознали. Нарастването на благосъстоянието, разделянето на българското общество на прослойки с различни финансови възможности, движението за национално освобождение, чийто първи етап е извоюването на църковна независимост, насочва стремежите към създаване на селищна обстановка, в която да се въплъщава образа на бъдещето.

Много голямо е развитието в архитектурен план на българската църква. Ръководителите на църквата – високо просветени духовници – много бързо осъзнават, че бъдещето ще донесе сливане на църковното и държавното духовно начало и архитектурата на храмовете трябва да изрази това чрез своя език, създавайки църковни сгради с един или няколко купола, въплъщавайки в тях осветената от традицията идея за връзката между божествената и царската власт, която се възражда от усещането за близостта на свободното българско царство. Църквите стават по-компактни като обем, във вътрешните им пространства се очертават зони за различни по обществено положение люде, в архитектурата и художествената украса се търси подчертана представителност.

Пълен преглед ...