Частично (кратко) резюме на темата

Втората берлинска криза (1958-1963 г.) възниква в резултат на не напълно изяснения статут на Берлин след разделението на Германия на окупационни зони и след образуването на двете Германии. Според решенията от Потсдамската конференция Берлин е разделен на окупационни зони, поставени под контрола на победителите. Съветският съюз взима голям дял в източната част на града, а САЩ, Великобритания и Франция – съответно в южната, западната и северната част. Със създаването на Германската демократична република Берлин (има се предвид Източен Берлин) става нейна столица. Западен Берлин не се включва в нейната територия, защото не е под окупацията на СССР. Той е територия с особен статут. Победителите не са съгласни той да се третира и като част от Западна Германия. Въпреки това, правителството на ФРГ го разглежда като своя територия. От този особен статут се възползва Хрушчов в желанието си да контролира Берлин и да го изолира от Западния свят. Причина за последното е фактът, че трите западни части на града са в по-добро икономическо положение, и за това много източно германци емигрират в Западен Берлин. Това разбира се не се харесва на СССР и Хрушчов многократно изразява недоволството си от липсата на категорично споразумение относно ползването на пътищата свързващи Западен и Източен Берлин. Това е една от основните причини за възникването на Втората берлинска криза.

Пълен преглед ...