Частично (кратко) резюме на темата

Историческата съдба на българския народ в периода на преход към ценностите и стереотипите на Модерната епоха е обект на историописни интерпретации повече от век и половина. Творческите усилия на няколко поколения изследователи формират динамична интелектуална среда около нееднозначната проблематика на Възраждането. В осезаема близост до професионалните концепции за епохата битуват представите, формирани от художествената литература и от популяризаторските текстове, които насищат историописните реконструкции с подчертан етноцентричен патос.

Независимо от многопосочното въздействие на ред извъннаучни фактори върху развитието на знанието за Възраждането, съвременната хуманитаристика разполага с широкообхватен концептуален и фактографски ресурс по отношение на споменатата област. Този ресурс е формиран в хода на богата историописна традиция, в чиято еволюция ясно се открояват три периода:

• първи период - до края на 90-те години на ХІХ в.;
• втори период - от до средата на ХХ в.;
• трети период - втората половина на ХХ в.

Периодите са разграничени според логиката на променящите се историописни модели, институционални среди и политически системи. Най-стойностните явления във всеки един от тях са свързани с открояващи се авторски присъствия и с крупни книжовни начинания.

Пълен преглед ...