Частично (кратко) резюме на темата

Осмислянето на Възраждането през 80-те и 90-те години на ХІХ в. е подвластно на все по-отчетливия култ към епохата на ”високите идеали”, противопоставяна на битово принизения и котерийно острастен текущ политически процес. До самия край на столетието практически всички историописни реконструкции на преосвобожденското развитие са плод на непрофесионални занимания и/или на публицистични начинания. Изключително силно въздействие върху оформящата се оценъчна система спрямо националното развитие до създаването на модерната българска държава оказват и ред извънисториописни фактори. Сред тях най-силно се открояват белетристичните и поетически текстове на Иван Вазов, посветени на героиката на Възраждането.

В последните две десетилетия на ХІХ и първото десетилетие на ХХ в. са написани и отпечатани многобройни мемоарни текстове за Възраждането. Дейци от национална величина като Тодор Икономов и Пандели Кисимов, Тодор Бурмов и Сава Доброплодни, Светослав Миларов и Йоаким Груев, Иван Касабов и Марко Балабанов записват и отпечатват спомените си за видяното и преживяното в предосвобожденските години.

Пълен преглед ...