Частично (кратко) резюме на темата

Настоящата дипломна разработка е опит да представи в систематизиран вид сведения и изследвания за този дял от Средновековието, който се свързва с началото на Второто българско царство, и по-конкретно за ролята на цар Калоян на историческата сцена на Балканите през този бурен период от балканското Средновековие, в който византийци и българи се борят с „варварите” – латински рицари – за съществуването на царствата си. Той става известен на съвременната публика в днешно време преди всичко благодарение на хрониките на съвременниците му – някои от които участници в събитията – Никита Хониат, Георги Акрополит, Жофроа дьо Вилардуен, Робер дьо Клери и др. Хрониките са преведени на български език от Иван Божилов, Ал. Милев, Б. Примов, М. Войнов и др.

Настоящото изследване си поставя за цел да представи личността и практическите постижения на българския владетел цар Калоян и да ги илюстрира с малко известни или неизвестни исторически сведения в областта на политиката, която е осъществявал владетелят по това време. В защита на поставената цел се налага необходимостта от изпълнение на следните основни задачи:

1. Да се проучи и анализира съществуващия документален и изворов исторически материал, наличните емпирични изследвания, многобройните периодични и печатни издания, множеството монографии и научни трудове, посветени на разглеждания проблем;

2. Да се разгърне пространно въпросът за епохата на цар Калоян посредством сравнителен анализ на неговата политика и личност; тук се включват: политическа дейност, взаимоотношения с Византийската империя и Латинската империя и военни действия;

3. Да се разгърне задълбочено въпросът за образа на цар Калоян посредством неговата конкретна обрисовка в историческата, мемоарната и историографската литература; тук се включва – обрисовка на царската личност според хрониките на Никита Хониат, Георги Акрополит, Жофроа дьо Вилардуен, Робер дьо Клери, както и писмата му с папа Инокентий III и оценките за управлението на цар Калоян според видни български и чуждестранни историци, като Ф. Успенский, проф. П. Мутафчиев, проф. И. Дуйчев, В. Златарски, И. Божилов и др.

Пълен преглед ...