Ключови думи и изрази:
обществена безопасност, Санстефански договор, Търновска конституция, Първо Велико народно събрание, Стефан Стамболов, княз Фердинанд, Берлински договор, Абдул Хамид, Държавна сигурност, МВР, жандармерия, врагове на партията, Цар Борис ІІІ, Хитлер, Георги Димитров, Отечествен фронт, княз Александър Батенберг, разузнавателни служби, конституционен ред, разузнавателна операция, тероризъм, заложници, тайна полиция
 |
| Частично (кратко) резюме на темата |
Актуалността на темата на дипломната работа произтича от факта, че разузнаването е изключително специфична и високо интелектуална дейност, която обслужва националните интереси на държавите в света, в края на миналия век, претърпява забележителни и огромни качествени промени. Това налага при критични забележки към разузнавателните служби да се съобразяваме с настъпилите трансформации в глобален мащаб. Прословутата тема за „досиетата” и множество от коментари по нея в националните медии само профанизират пред общественото мнение тази изключително професионална тема, която е свързана с „ядрото” на българската държавност и съответно национална сигурност.
Целта на дипломната работа е да разгледа исторически развитието на структурите за обществена безопасност по време на Третото българско царство.
В тази насока на анализа задачите на дипломната работа са свързани с етапите (условно обособени от нас в отделни точки и глави) в развитието на структурите за обществена безопасност в периода 1879-1944 г., както и обособените по видове структури – тайна милиция; държавна сигурност; структурите към Министерството на вътрешните работи, разузнавателните служби; опозиционно и съпротивително движение (1941–1944) и т.н.
.Doc
(564KB)
.Rar
(97KB)
.Html (485KB)
