Частично (кратко) резюме на темата

Първата световна война слага край на просъществувалата цяло столетие система на международни отношения, известна като "баланс на силите". Периодът между двете световни войни е известен като Версайско-Вашингтонски международен ред, при чието изграждане е необходимо изглаждане на противоречията и конфликтите, довели до избухване на войната, както и проблемите от международен характер, които се отнася и малцинственият проблем в Европа. Всъщност той не е нов по своята същност, но след войната придобива нов заряд и налага търсенето на нови пътища за разрешаването му. Първата световна война условно би могла да се приеме като поврат на точка за средствата, които една държава може да използва за защита на своите национални малцинства в трети държави. До този момент не съществува международна нормативна база, в която да е закрепен проблемът както и няма наличие на механизъм за санкции срещу нарушители. Практически единственото средство за закрила интересите на малцинствената групировка от държавата-майка е воденето на война и опитите за прекрояване на границата. В системата на баланс на силите, чиято практика и традиция определя успеха или неуспеха на подобни начинания, предприети от малки държави, с незначителна тежест в международните отношения, каквато е и България, границите се нагласяват, а предпочитанията на засегнатото население не се вземат предвид. Именно тази практика следва да бъде прекратена от Версайско-Вашингтонската система, която се изгражда след Първата световна война. Неслучайно американският президент У. Уилсън заявява: "народите и провинциите не може повече да бъдат предмет на търговия и от суверенитета на едните да преминават върху другите, като движимости или като пионит на една шахматна дъска". За съжаление така прокламираната база и по-късно възприетата нямат нищо общо, но все пак след Първата световна война се правят опити за изграждане на принципно нови за покровителство на малцинствени групировки. Основната причина за неуспеха им се корени в тяхното несъвършенство и в инерцията от предишната система на международните отношения. Въпреки това обаче, на лице е прецедент в международната практика по малцинствените въпроси, а този прецедент на един по-късен етап ще бъде доразвит.

Пълен преглед ...