Частично (кратко) резюме на темата

Още в епохата на робовладелческия строй древен Египет, Гърция и Рим търгуват с другите страни. През средните векове размяната се развива преди всичко от Генуа и Венеция. Обемът на размяната не е голям. Обменят се занаятчийски изделия, скъпоценни камъни и стопански стоки. С малки изключения външната търговия има ограничено значение в стопанството на отделните страни. Развитието на търговските отношения между страните се задържа от слабото участие на парите МИО. Развитието на промишлеността и обособяването на машинната инустрия дава мощен тласък за разгръщането на международните икономически връзки. Появяват се и транспортните средства, с помощта на които се открива възможността за превозване на стоките на значителни разстояния, и в големи количества. Това съдейства за големия растеж на международната търговия и тя е исторически първата форма на МИО. При съвремените условия икономиката на всяка страна практически не може да съществува обособена от другите. Икономическите отношения между страните включват външната търговия, миграцията на работната сила, движението на капиталите, валутните отношения и научно-техническите отношения. Следователно обекти на МИО са стоките и услугите, трудовите ресурси и капитала. Международната търговия се развива неотклонно и все повече се трансформира в дългосрочни и устойчиви отношения.

На базата на казаното възниква въпроса какво представлява международната търговия. Тя се разглежда в широк и тесен смисъл.

В широк смисъл международната търговия е съвкупност от търговски, правни, транспортни и други икономическо отношения между отделните държави, насочени към размяна на стоки, услуги и др. Материални и нематериални блага. Когато тези отношения отразяват дейността на всички държави в тази насока международната търговия има пълна всеобхватност и се нарича световна търговия. Когато обхваща отношения на определен кръг държави, обособени по политика, география, договор или друг признак, тя се нарича международна търговия.

Пълен преглед ...