Ключови думи и изрази:
същност и видове чек, джиро, БНБ, банкови операции, счетоводно отчитане, разплащателни чекове, лимитирани и акцептирани чекове, операции с чекове, чекодържател, неусвоен лимит, дебиторско – кредиторска задлъжнялост, задбалансово отчитане, кредитно посредничество
 |
| Частично (кратко) резюме на темата |
Чекът е писмено нареждане на платеца до банката за изплащане (от авоара по сметката му или от предоставен кредит) на приносителя или на определено лице, посочената в него сума.
Според Женевската конвенция, определението за чек е следното (разликата се състои в това, че според Търговския закон чек може да се издава само срещу банка): Чекът представлява писмено нареждане на неговия съставител (платецът) до обслужващия го кредитен институт (банка или друго кредитно учреждение), в който има текуща сметка или открит кредит, да заплати определена сума на трето лице.
Платежни инструменти, подобни на съвременния чек, са познати още в далечното минало. Най-напред такива се използват в италианските градове през XV век, след това се появяват в Холандия, но получават широко разпространение едва през XIX век в Англия.
Наименованието „чек” произхожда от думата exchequer, изразяваща нарежданията на английския крал към неговата хазна.