Частично (кратко) резюме на темата

След като България пое по пътя на демокрацията и капитализма преди шестнадесетина години, рекламата се превърна във важна “институция” на нашето време. Отношенията към тази “институция” обаче са крайно поляризирани и противоречиви. От една страна, рекламата се възхвалява като добродетел на капитализма, като ускорител на пазарната икономика и като фактор за повишаване благосъстоянието на потребителите. От друга страна, тя бива критикувана за редица грехове, които включват: популяризиране и налагане на вредни продукти; сексизъм, измамност; манипулиране; интелектуално и морално падение; липса на етика.

На фона на противопоставянето между защитниците на рекламата (които обикновено са рекламни мениджъри и специалисти по реклама) и нейните критици (които обикновено са “потърпевшите” или т.нар. целеви аудитории на рекламата) възниква въпросът: Как рекламата да стане по-харесвана, по-убедителна, по-честна, по-морална, по-етична и в крайна сметка да върши по-добре това, за което е призвана? Едно подобно усъвършенстване на рекламната дейност би било от полза за рекламистите/рекламодателите, за потребителите и за обществото като цяло. Стъпката, която следва да се направи в тази насока, е изследване на потребителското отношение към рекламата. Тя съвпада изцяло с целта на настоящето изследване.

Пълен преглед ...