Частично (кратко) резюме на темата

Българският капиталов пазар се заражда в началото на XX век. Първият Закон за Фондовата борса е приет през 1907 и регулира структурата и дейността на фондовата и стоковата борси. През 30-те години се забелязва относителен разцвет. След ІІ-та Световна война фондовата борса прекратява дейността си. Възобновяваването й е през 1991 г. с приемането на Търговския Закон. В края на същата година се създава и “Първа Българска Фондова Борса” АД. В периода 1992-1994 г. в страната се създават около 20 фондови борси. Пазарът е нерегулиран и функционира без ясни правила до приемането на Закона за ценните книжа и фондовите борси през юли 1995 г. В съответствие с изискванията на новоприетия закон се създава Комисия по ценните книжа и фондовите борси /КЦКФБ/. В края на 1995 г. повечето регионални фондови борси се обединяват с “Българска фондова борса” АД, която остава единствената действаща борса в страната. Другата основна институция на капиталовия пазар – “Централен Депозитар” АД е основана през 1996 г През 1996 г. КЦКФБ въвежда изискването всички листирани компании на борсата да имат одобрен проспект. Тъй като нито една от компаниите, търгувани на борсата, не отговаря на изискването, “Българска фондова борса” АД преустановява търговията с ценни книжа.

Търговията с ценни книжа се възобновява след една година, след като борсата получава лиценз от КЦКФБ. Първата търговска сесия се провежда на 21.10.1997 г. Първоначално търговията е концентрирана на Свободен пазар, където се търгуват акциите на дружествата, участвали в в първата вълна на масовата приватизация. В началото на 1998 г. на официален пазар е регистрирано първото дружество – “Елкабел” АД, като през 1999 г. броят на дружествата, търгувани на Официален пазар, нараства до 32. Общият брой на търгуваните дружества през 1999 г. възлиза на 859, а през 2000 г. спада до 509, главно за сметка на неликвидните дружества, които са отписани от публичния регистър на Държавната Комисия по Ценни Книжа /ДКЦК/.

Пълен преглед ...