Частично (кратко) резюме на темата

Пазарът на ценни книжа определя облика на едно национално стопанство, показва степента на активност и постиженията не само във финансовия, а и в обществения сектор. Затова той с право се нарича „барометър на икономиката”. Няма развита страна, в която да не функционира пазар на ценни книжа и с него да не се съобразяват емитентите, инвеститорите, мениджърите, дори политиците. В страните от централна и източна Европа, в които дълго време съществуваше централизирана икономика, не функционираше този основополагащ елемент на финансовата система. Демократичните промени в тези страни, включително и в България, способстваха за развитието на акционерните дружества и техните инструменти – акциите и облигациите. Емисията на финансови ефекти, предполага и наличието на пазари, където те могат свободно да се търгуват.

У нас след 1991г. започна изграждането на вторичния пазар на ценни книжа, основна форма, на който е фондовата борса. След „възраждането” на борсовото дело и възстановяване дейността на фондовата борса (закрита през 1947г.), процесът на изграждане на регулиран пазар на ценни книжа продължава.

Пазарът на ценни книжа не е обикновано тържище. Той трябва да се разглежда като система от специфично обособени пазари на дългови, дялови и дериватни инструменти, на които се среща мотивираното от потребностите търсене и предлагане на свободнипарични средства и ценни книжа. Удовлетворяването на интересите на контрагентите в сделките се осъществява с помощта на посредници, които извършват покупко-продажбите по определени правила, чрез използването на информационна техника и механизъм на търгуване. Пазарите на ценни книжа може да се класифицират по отделни признаци. С голямо практическо приложение е групирането им, според първичното придобиване и последващо търгуване с финансовите иснструменти, на : първичен и вторичен пазар на ценни книжа. Фондовата борса е основния, традиционен вторичен пазар във всяка страна.

Пълен преглед ...