Частично (кратко) резюме на темата

Социалното осигуряване като форма за издръжка на нетрудоспособните лица води началото си от ХІХ век като клон на личното застраховане. То представлява провеждане на социално-икономически мероприятия от страна на държавата свързани с осигуряването на гражданите при временна нетрудоспособност и други случаи.

Историята на социалното осигуряване в нашата страна започва от 1888 г., когато със Закона за пенсиите на учителите започва изграждането на осигурителната система. Първоначално тя обхваща само държавните служители и работниците в държавните предприятия, а от 1918 г. и работещите в частните предприятия. С приемането на закона за общественото осигуряване от 1924 г. и на Закона за пенсиите за изслужено време от 1932 г. завършва в основни линии оформянето на фондовата система.

Следващият етап е изграждането на Института за обществено осигуряване през 1941 г., както и решителната стъпка през този период за обхващането в системата на най-многобройните слоеве от активното население на страната. През 1951 г. се ликвидира фондовото осигуряване и то е заменено с държавно - бюджетно.

Характерна черта на българската осигурителна система е трудното и бавното й утвърждаване, многобройните колебания, противоречия и връщания назад, многото закони и подзаконови актове, създадени за нея. Като друга особеност може да се посочи по-голямата й степен на обвързаност с държавата в сравнение с другите европейски страни.

Пълен преглед ...