Частично (кратко) резюме на темата

Местните органи на самоуправление не са йерархически съподчинени на централните държавни органи. Те се ползват с известна автономия по отношение на своите компетенции, на начините за тяхното упражняване и на средствата, необходими за осъществяването им. Автономията на местното самоуправление е израз на съответна степен на независимост от централната държавна власт. Това не означава противопоставяне по отношение на административния център, нито обособяване на автономни местни териториални образувания, извън единната държавна система. В случая се постига съчетаване на общодържавни и местни интереси при обособена форма на тяхното осъществяване, като се дава предимство на местните потребности и се използват подходящи за целта организационни форми.

Властническата сила, правомощията и компетенциите на местните власти имат относителна самостоятелност. Държавата, чрез конституцията и законите, регламентира основните равнища и формите на функционирането й. По същество държавният законодател определя политическата и институционалната същност на местната власт.

Народното събрание определя организацията и компетенциите на общинските съвети и кметовете. Контролните органи могат да упражняват контрол над местните власти, само в предвидените от закона случаи и само по целесъобразност. Това се касае за дейности, които по принцип са обект на държавно управление, но са делегирани за осъществяване от местните органи.

Местните власти действат в съответствие с общите изисквания за държавно управление. Общинската администрация прилага единните за страната административни процедури и подлежи по общия ред на административен и съдебен контрол.

Пълен преглед ...