Частично (кратко) резюме на темата

Обичаят е най-старият, единствен източник на правото в най-древно време. Много по-късно с развитието на държавната организация, обществото е стъпило на по-високо стъпало в обществено - държавен и културен живот. Появява се закона - вторият източник на правото.

Както обичаите, така и законите имат дълбоки корени в народното съзнание и убеждения.

Обичайното право е съвкупност от норми, които, независимо от законодателната власт възникват, живеят и се прилагат непосредствено в живота на народа. Обичайното право се е раждало и развивало неусетно с повтаряне на народните навици. Не може да се определи кога точно се е създал даден обичай като правна норма, също както не може да се каже кой е автора, докато законът има един определен законодател. Обичаят произлиза от народа като едно цяло - неговите автори са всички и никой.

Пълен преглед ...