Частично (кратко) резюме на темата

В научната литература през последните години влязоха в оборот като взаимозаменяеми понятията комуникация и общуване. Едно коректно отношение изисква по-точно дефиниране на общото и различното в тези понятия. От чисто психологичен аспект коректно в българския език е използването на понятието общуване. Общуването е феномен, който характеризира психичната същност на обединението на хората. То представлява целенасочен обмен на информация, мисли, идеи, позиции, емоции, оценки между хората, в процеса на съвместна им дейност. Осъществява се посредством езика и други знакови системи. В общуването се проявява отношението на хората един към друг в процеса на съвместната дейност. Общуването е включено в практическото взаимодействие между хората (съвместен труд, игра, учение и т.н.) и обезпечава планирането и организирането й. Общуването е предпоставка за съвместната дейност между хората и едновременно с това и резултат от нея. Посредством общуването дейността се организира, съгласува, но и обогатява.

В индивидуалнопсихичен план общуването е една от главните човешки потребности, чието удовлетворяване предполага процес на едновременно или последователно взаимодействие между хората, постигане на единомислие, общо емоционално преживяване и съгласуваност в реализирането на дадена цел. В и чрез общуването хората се социализират в процеса на своя живот, развиват се като личности.

Комуникацията в организацията от друга страна, е понятие, което се използва в управленската наука и практика за обозначаване на цялостната организация и процеса на професионалното общуване между субординационните нива и по хоризонтала в работните групи, съставящи организациите. Чрез комуникациите в организациите се създава интегритет на хората и групите и целенасоченост на усилията за постигане на организационните цели.

Пълен преглед ...