Частично (кратко) резюме на темата

Терминът “тоталитаризъм” възниква през средата на 20-те години на XX в. Той е творение на италианските фашисти. Понятието “тотална държава” звучи добре за Мусолини. Етикетът “тоталитарна държава” блазни неговата суета и склонността му към риторика. Но когато в Италия през средата на 20-те години се е използвала формулата: “Всичко в Държавата, нищо извън Държавата, нищо срещу Държавата”, това било преди всичко един риторичен похват.

Теориите за тоталитаризма са актуални на запад след Втората световна война, особено през 50-те и 60-те години на XX в. Ранната употреба на това понятие след войната е свързана с опита да се усъвършенстват традиционните класификационни системи, включващи термини като “диктатура”, “деспотизъм” и “тирания”. Първоначалната цел е да се предложи видов термин за означаване на леви и десни режими, за които се смята, че имат повече общи неща, отколкото могат да се видят в традиционното идеологическо противопоставяне между комунизма и фашизма. “Тоталистичните” черти на Сталиновата държава започват да се уподобяват на подобни черти на нацистката държава, за да може критиката на някогашните врагове от войната да бъде приложена към военновременните съюзници, превърнали се във врагове в новата “студена” война. Почти цялата литература по проблемите на тоталитаризма през 50-те години е поставена главно на два феномена: нацизма и сталинизма.

През втората половина на 60-те години и след това сред сериозните научни среди на Запад преобладава почти пълното отрицание на понятието “тоталитаризъм” – това понятие не се нуждае от корекции, то трябва да бъде отречено, тъй като не притежава научно знание, а е пропагандно оръжие на “студената” война.

Пълен преглед ...