Частично (кратко) резюме на темата

Поетът дава да се види как стига до своите истини, как се появява не само стихът, но и истината за него. А това насища стиха с мъдрост, прави го равнозначен на осмислен житейски опит. Защото както човек преосмисля с течение на времето живота си, така и стихът на Валери Петров преосмисля сам себе си, но едновременно с това преосмисля и живота, за да намери в него основанието за своето съществуване.

Неведнъж е било отбелязвано, че заради своя ум и интелектуална изобретателност Валери Петров е обречен да не навлезе в царството на простотата. Ала в неговата късна спокойна усмивка, както и в "прозирността" на късните му стихове може да се съзре резултатът от едно зряло и самоиронично преборване със собственото иронизиращо виждане. Иронията е не по-малко характерна за поезията на Валери Петров от намека. Едва ли обаче тя някога му е пречила по пътя към непосредствеността, защото все пак трудно може да бъде наречена част от "кривото стъкло".

Пълен преглед ...