Ключови думи и изрази:
исторически разкази, историческа публицистика, „Сказание за буквите” – Черноризец Храбър, „Синодикът на цар Борил”, „Летописен разказ от времето на цар Йоан Асен II”, „Латините нападат Зограф”, „Летописен разказ на поп Методий Драгинов за потурчването на Родопите”, „Рилска повест” – Владислав Граматик, католическа историография, Петър Богдан Бакшев
![](http://www.helpos.com/images/new/pic/32/0pregled.png) |
| Частично (кратко) резюме на темата |
Първите образци на новобългарска поезия, белетристика и драма са създадени през 19 в. Появата им обаче не е резултат от случайни и спонтанни творчески актове, тя е подготвена от дълъг предходен период, през който средновековната литературна система бива постепенно преобразувана и в крайна сметка – заменена с нова. Началото на този период може да бъде отнесено към края на 16 в., когато признаците на всеобщата криза, обхванала Османската империя, стават все по-явни. В условията на политическа нестабилност и икономическа изостаналост промените в културния живот на колонизираните български земи се извършват бавно, колебливо и мъчително, особено в сравнение със сходните им процеси в западноевропейските страни. Развитието съвсем не е устремно и праволинейно, а се осъществява мудно, с криволичения, при наличието и противоборството на множество разнопосочни и взаимно отричащи се тенденции, самите те породени от действието на разностранни фактори.
Един от основните сред тях, който има пряко отношение към смяната на културните системи, е нарастващото значение на новия град като център на обществения живот. Оформящите се малки занаятчийски градове съществено се различават от стария тип градове, които са били преди всичко военно-административни центрове.