Частично (кратко) резюме на темата

Конфликтологията разглежда и изследва конфликта като социален феномен, а не като технически или природен. Тя изучава конфликта като явление, отнасящо се и свързано с индивида, социалните групи, обществото и тяхното конфликтно взаимодействие. Конфликтологията се занимава само със социалните конфликти. Разбира се, в тези конфликти участват субекти с техните психични и неврофизиологични характеристики, които не могат да се сведат до чисто социални характеристики.

Конфликтът по своята природа е изключително сложно и многообразно социално явление, което не може да се управлява и регулира само въз основа на познанията основани върху повседневното (обикновеното) съзнание и практическия житейски опит. За изучаването му е нужна (тя de facto е вече налице) отделна специфична наука, която да има за свой предмет социалния конфликт. Тук веднага възниква един изключително важен и принципен въпрос от методологично естество – може ли изобщо да се счита конфликтологията за самостоятелна наука, въпреки че притежава чертите на междудисциплинна наука? Според нас отговорът е да, защото тя изучава конфликта от гледна точка на общите му закономерности (предпоставки за възникване, развитие, завършване, ефекти и ситуации след завършването). Такива науки, като например социология, психология и икономика, виждат и изучават в конфликта само отделни негови аспекти (в случая социологически, психологически и икономически), но не и цялостната му природа. Конфликтът естествено включва в същността си множество аспекти и рефлексии, но в крайна сметка той представлява единно цяло. Съвсем друг е въпросът, че самата конфликтология едва през последните десетилетия постепенно придобива статус на самостоятелна наука.

Пълен преглед ...