Частично (кратко) резюме на темата

Двадесетте години на миналия век са време на бунтове, убийства, братоубийства, преврати, засади, политически тероризъм, конспирации, атентати, масови арести, безследно изчезнали, издевателства, разбойнически банди. Диаболичното настроение реално витае над българската действителност и в живота на българина по това време.

Отражението им в българската художествена литература е не само реакция на обществено - историческата действителност, но и закъсняло влияние на западноевропейското течение, възникнало под влияние на немския романтизъм с неговите характерни черти – бягство, страх и ужас от действителността, екзистенциална самота, блуждаене в света на мистиката, изпадане в плен на сомнамбулни видения и свръхестествени сили.

В светогледно естетическите възгледи на българския диаболизъм неотменен елемент е алиенацията на градския човек - дяволската самота. Далчевият афоризъм “Самотата извиква дявола”, намерил поетическо отражение в стихотворението му “Дяволско” може да се приеме като мото на българската диаболична литература, показваща болезненото отчуждение на личността сред настъпващата урбанизация и самотата в градската действителност, потискащата власт на вещите, сред които се мята и задушава индивидът.

Пълен преглед ...